Петя, здравей! Първо, искам да ти благодаря, че отдели от времето си, за да отговориш на въпроси относно микропигментацията, които вълнуват много момичета и жени в момента!
Като за начало, бих искала да се представиш, за да може тези, които не те познават, да разберат коя си.
Казвам се Петя Колева и се занимавам с перманентен грим от 2016-а година, а бюти сферата обитавам от 2007-а, когато стартирах с обикновен грим. Омъжена съм и имам момиченце на почти навършени четири и половина. От три години съм международен треньор и съдия по перманентен грим. Почти всяка година вземам участие в международни конгреси, а през тази, до този момент, съм присъствала на пет конгреса.
Как реши да поемеш по пътя на бюти индустрията, свързан с микропигментацията? Имаше ли конкретен човек, който те вдъхнови?
Историята е много интересна! Когато бях в 9-и клас, след едноседмично молене на майка ми, посетих кварталния козметик. Тъй като имам естествени и много дебели вежди, почти два пръста, равни и гъсти, исках да ми ги оформи за първи път. Тогава нямаше толкова много салони и професионалисти, имаше една жена в квартала и тя беше всичко. След самата процедура излязох от салона буквално с един ред вежди, изглеждах като болна. Толкова много плаках, толкова много не се харесах, че оттогава се зарекох, че никога няма да пипна веждите си. Чаках ги близо 4-и месеца да се възстановят и след това напълно да израснат. Започнах да се опитвам сама да ги почиствам, никой не ме е учил, не е имало Youtube канал откъдето да гледам. Харесваше ми всички косъмчета да вървят плавно. Оттам започнах да почиствам веждите на всички съученички и така се роди идеята да започна да се занимавам с грим.
Стартирах с няколко обучения, даже съм се явявала на участия в шампионати, имам спечелени първи места по грим, била съм при най-добрите гримьори в света, но това е отминал период за мен.
Всъщност, забелязах, че най-дълго време отделям на вежди и така се насочих към микроблейдинг още щом го видях – през 2015-а. Това нещо страшно много ми хареса. Нямаше Phibrows, всъщност имаше Phibrows, само че академията не се държеше от Бранко Бабич, а съвместно от Бранко и Татяна – една друга сръбкиня, която създаде и разработи микроблейдинга по света. Мога да кажа, че след като се скараха, съвместното им партньорство приключи и Бранко продължи академията, а тя се омъжи и спря изцяло да се занимава с микроблейдинг. При нея съм изкарала първото си обучение и така поработих една година. Обаче, когато се връщаха мои клиенти, виждах, че нещо не е наред и не при всички стоеше добре. Бях подтикната да търся друга алтернатива, различна от стария метод на татуиране, и след доста търсене попаднах на академията на Святослав. Тогава имаше само трима треньори за цял свят – той и още две дами, като той ми каза: „Виж къде най-близо до България ще се проведе базов курс и се запиши за него„. Най-близкото място и най-близката дата бяха след почти осем месеца в Прага и там, през 2017-а, март месец, изкарах своето първо обучение по микропигментация.
Не мога да кажа, че конкретен човек ме е вдъхновил, просто имах лошия опит да се подложа на изключително некачествена процедура, дори и при почистване на вежди. Изглеждаше ми даже страшно и се налагаше ежедневно да се гримирам, а тогава нямаше толкова много продукти на пазара. Имаше един молив за вежди, може да е бил и молив за очи, и трудно правех формата на веждите си, докато изчакам да израснат и да се възстановят отново.
Колко време ти отне да се самоусъвършенстваш в работата? Дай ключ за успех и доверие у клиента.
Отнема много време и ако в действителност решиш да станеш добър професионалист, няма момент, в който да си кажеш: „аз съм напълно усъвършенстван„. До ден-днешен продължавам да се записвам на обучения, много рядко виждам нещо ново, което не знам, но това ме кара да съм постоянно в тренда и в никакъв случай да не се приемам толкова сериозно, че да кажа: „аз съм страхотна и съм напълно усъвършенствана„. Ключовото за мен е изключително много да обичаш работата си и да се отнасяш професионално към своите клиенти, да не работиш на всяка цена всеки път с цел вземане на пари. Преди всичко, трябва да обичаш да го правиш това нещо, постоянно да се стремиш към развитие и в един момент клиентите идват от само себе си. Радвам се, че съм достигнала етап на работа, в който те просто идват, нямат абсолютно никакви претенции и всеки ми казва: „каквото ти прецениш„. Това наистина е най-хубавото от целия този път, който съм извървяла – пълното доверие от тяхна страна, но за да се достигне, се иска да се докажеш и най-вече – да не се притесняваш да връщаш клиенти, когато техните желания са безумни. Техните искания винаги трябва да минават през призмата на твоята професионална квалификация.
Повечето хора са запознати с микроблейдинга, докато микропигментацията едва в последните години набра популярност. Коя процедура е по-подходяща за младите момичета и коя – за жените?
Микроблейдингът, за мен лично, беше преходът към новото, тоест – преходът от татуираните вежди, вид перманентен грим, който беше абсолютна татуировка върху лицето, към нещо по-различно и по-естествено. В момента, в който се появи, микроблейдингът, направи абсолютен фурор, защото хората до онзи момент се страхуваха от перманентния грим и те виждаха единствено покъртителни резултати по лицата на жените, но нямаше нищо друго насреща, което да предлага по-добра алтернатива.
Към днешна дата, с ръка на сърцето, мога да кажа, че за мен лично по-щадящата, по-добрата от двете процедури е именно микропигментацията. Като тук говорим за процедура, направена от професионалист, с достатъчно опит, с достатъчно добра квалификация, с изключително добри пигменти, машини и игли. Това е методът, който, лично за мен, след няколко години изцяло ще измести микроблейдинга.
Никога не си позволявам да работя микроблейдинг върху кожа на млади момичета или върху мазна кожа. Това не съм го допускала дори когато правех само него, защото не мога да си представя да нарежа кожата на едно 20-годишно момиче. За мен тази процедура е подходяща само и единствено за зряла кожа 50+, за жени със суха такава и рехави косъмчета. Подчертавам, че трябва да се изпълни много прецизно и внимателно. Това, което хората не знаят, но винаги търсят относно тази процедура (правят го, защото това беше преходът в онези години), е че микроблейдинг може да си направиш максимум три пъти и след това ти е нужно пълно премахване с лазер. При микропигментацията не е така.
Кои са важните неща, на които трябва да обърнат внимание жените, когато решат да се подложат на микропигментация?
Онова, на което момичетата и жените трябва да обърнат внимание, е как искат да изглеждат техните вежди, какъв капацитет от косъмчета имат. Желанията им трябва да бъдат реалистични, а не просто да гледат снимки на известни рускини или модни икони и да отидат при специалиста, казвайки: „аз искам такива вежди„, защото просто техните черти могат да не отговарят на пристрастията или със сигурност да не приличат на хората, чийто тип вежди искат да присвоят. Имаше един период, в който всички бленуваха за веждите на Ким Кардашян, което за мен беше пълна безумица. Трябва също да обърнат внимание при кого точно отиват – задължително да се поинтересуват от неговата работа и да разгледат клипове и заздравели резултати, а не просто добре обработени снимки. По възможност – да видят и живи резултати на съответния специалист.
Срещаш ли трудности при работа с клиенти? Например, когато прикачат снимка за пример, а всъщност това, което искат, бива крайно неподходящо за тяхното лице?
Май отговорих по-горе на този въпрос. Да, изпитвала съм такива трудности. Идвали са при мен с изисквания от сорта на „повтори ми тази вежда“ или „ето, направи ми ги по този начин„. Слава богу, вече достигнах до етап в своята работа, в който клиентите идват и дори не мога да ги накарам да ми кажат дали искат веждите им да са по-тънки или по-дебели. Изцяло се оставят аз да преценя, а това много ме радва, защото ми показва, че те харесват моя вкус и моя начин.
Работиш в бюти индустрията от години, видяла си и позитивите, и негативите, ала кое те тласна да направиш рязък завой към преподавателска дейност?
Винаги съм харесвала да обучавам хора. Пак ще се върна към ученическите години, когато пишех домашните на сестра си, която е по-малка от мен. Помагала съм и на съученички, и най-близките си приятелки. Честно казано, не знам кое беше онова, което ме тласна да стана треньор. Всъщност, дойде един такъв етап, в който започнах да получавам много запитвания във Facebook, (тогава тази платформа беше по-актуалната от двете, в момента e Instagram). Искаха да стартирам и дори съм преподавала, преди да стана официален треньор. Ама, когато правя нещо, държа то да е професионално издържано и не ми звучеше добре да обучавам просто ей така, тоест да обучавам „от себе си“. Няма нищо лошо в това, но за човек, който иска да се развива в тази посока, е важно до него да стои доказана академия.
Когато получих второ предложение от академията (тъй като аз на първото отказах), тогава вече бях абсолютно сигурна, че искам да тръгна по този път. Бях и наясно какви ще бъдат позитивите и негативите, защото да преподаваш е едно, а да работиш добре – нещо коренно различно, така го приемам аз. За мен е важно развитието на моите студенти. Когато виждам, че някой не работи, започвам да му пиша какво става, защо не работи и много мои колеги, преподаватели, ми казват: „Ти луда ли си, какво ще си губиш времето, какво те интересува„, но мен наистина ме интересува всеки един студент. И аз до този момент помня всеки един. Не мога да кажа кой кога е бил при мен по месеци, но знам всеки един как работи и следя за неговото развитие абсолютно изкъсо.
Колко ти коства да бъдеш международен треньор в S Academy, защото повечето хора виждат само изрядната част от картината, не си дават сметка колко труд стои зад нея?
Подготвяла съм се страшно много, за да стана треньор в академията. Имам 12 мастър класа до този момент, като изобщо не броя останалите си обучения. Сега е много по-лесно да станеш треньор, комерсиализира се, но тогава беше мисия невъзможна. Изискваха владеене на абсолютно всички техники, както и задължително посещение на мастър клас на Святослав. Сега нещата са по-улеснени, но на мен ми е коствало страшно много.
Докато мои приятелки постоянно се отбелязваха през уикенда от морета и почивки в чужбина, било то в Гърция или Турция, аз бях в студиото. А първото ми студио, в което се упражнявах, беше една таванска стая. Имам кашони изчертан латекс, да не говорим колко модели съм правила абсолютно безплатно. Дори е имало моменти, в които не съм разполагала с пари да си купя игли, защото работех само и само да тренирам и максимално да се усъвършенствам. Все си намирах грешки и кусури и все исках повече и повече. И до момента мога да кажа, че съм също толкова критична към себе си, както и тогава.
Всеки може да стане треньор, но малцина са тези, които осъзнават колко е трудно, как не ти остава никакво лично време и как във всяка една свободна минута, без значение дали съм на почивка или в отпуска, отварям групите и започвам да отговарям на въпроси и запитвания от студенти. Отговорността е огромна и е важно как ти приемаш себе си, не само в процеса на работа, но и колко професионално искаш да се отнесеш към всички онези, които те следват, харесват и към онези, които ти се доверяват. Понеже аз, лично самата, съм попадала на много некачествени обучения и съм претърпявала огромни разочарования, съм си решила никога да не бъда такъв тип треньор.
Като за финал, бих искала да отправиш няколко думи към момичетата, които ти се възхищават, без значение дали гледат на теб като на учител или мастър в света на микропигментацията. Изброй три неща, към които трябва винаги да се стремят в живота?
На първо място, да бъдат здрави, защото без здравето абсолютно нищо друго няма смисъл ; да станат максимални професионалисти и да се стремят към постоянно себеразвитие ; да не пестят от консумативи ; да предлагат най-доброто възможно и, разбира се, не на последно място – да обичат да работят. Когато се занимават с клиенти (без значение дали направеното изглежда добре и дали ще го ползват за портфолио), всеки един от тях трябва да разглеждат като модел, с който ще се яват на шампионат. Това съветвам и своите студенти – с подобна отдаденост трябва да работят по своите клиенти.
Снимки: личен архив
