Петя, здравей! Първо искам да ти благодаря, че отдели от времето си, за да отговориш на въпроси, които вълнуват много момичета и жени относно микропигментацията!
Като за начало бих искала да се представиш, за да може тези, които не те познават да разберат коя си?
Казвам се Петя Колева и се занимавам с перманентен грим от 2016 година, а в бюти сферата съм от 2007 година, когато стартирах с обикновен грим. Омъжена съм и имам момиченце на почти навършени 4-ри години и половина. От 3 години съм международен треньор и съдия по перманентен грим, като почти всяка година взимам участие в международни конгреси и тази година, до този момент присъствах на 5 конгреса.
Как реши да тръгнеш по пътя към бюти индустрията свързана с микропигментацията? Имаше ли конкретен човек, който те вдъхнови?
Историята е много интересна! Когато бях в 9-ти клас, тъй като имам естествени и много дебели вежди, почти два пръста равни и гъсти, след едноседмично молене на майка ми посетих кварталната козметичка, която исках да ми ги оформи за първи път. Тогава нямаше толкова много салони и професионалисти, имаше една козметичка тук в квартала и тя беше всичко. След самата процедура излезнах от салона буквално с един ред вежди, изглеждах като болна, толкова много плаках, толкова много не се харесах, че оттогава се зарекох, че никога няма да пипна веждите си. Чаках ги близо 4-ри месеца да се възстановят и след това напълно да израстнат, като започнах да се опитвам сама да ги почиствам, никой не ме е учил или да е имало YOUTUBE канал от където да гледам. Харесваше ми всички косъмчета да вървят плавно, от там започнах да почиствам веждите на всички съученички и така се роди идеята да започна да се занимавам с грим. Започнах с няколко обучения, даже съм се явявала на участия в шампионати, имам спечелени първи места по грим, била съм при най-добрите гримьори в света, като това е отминал период за мен, но всъщност забелязах, че най-дълго време отделям на това да оформям веждите и така през 2015 за първи път видях този метод микроблейдинг. Към онзи момент това нещо страшно много ми хареса, нямаше PHIBROWS, всъщност имаше PHIBROWS само че академията не се държеше от Бранко Бабич, а съвместно от Бранко и Татяна, една друга сръбкиня, която направи и разработи микроблейдинга по света, само че мога да кажа, че след като се скараха, съвместното им партньорство приключи и Бранко продължи академията, докато тя се омъжи и спря изцяло да се занимава с микроблейдинг. При нея съм изкарала първото ми обучение и така всъщност поработих една година с микроблейдинг, но когато се връщаха мои клиенти, виждах че нещо не е наред и не при всички стоеше добре. Така по този начин аз започнах да търся друга алтернатива, различна от стария метод на татуиране и след доста търсене попаднах на академията на Святослав, като към онзи момент бяха той и още две треньорки за целия свят, като тогава той ми каза: виж къде най близо до България ще се проведе базов курс и се запиши на него. Така най-близкото място и най-близката дата беше след почти 8 месеца в Прага и там през 2017 година, март месец, изкарах своето първо обучение за микропигментация. Не мога да кажа, че съм имала конкретен човек, който да ме вдъхнови към това нещо, просто имах лошия опит от това да получа изключително некачествена процедура дори и при почистване на вежди. Изглеждаше ми изключително страшно и се налагаше ежедневно да се гримирам, като към онзи момент нямаше толкова много продукти на пазара, имаше един молив за вежди, като може да е бил и молив за очи, като изключително трудно правех формата на веждите си докато изчакам да израснат и да се възстановят отново.
Колко време ти отне, за да се самоусъвършенстваш в работата и за теб кое е ключовото, за да постигнеш успех и клиентите да ти се доверяват?
В интерес на истината това отнема много време и ако в действителност решиш да станеш добър професионалист няма момент, в който да кажеш: Аз съм напълно усъвършенстван! До ден днешен продължавам да се записвам на обучения, много рядко виждам нещо ново, което не знам, но това ме кара да съм постоянно в тренда и в никакъв случай да не се приемам толкова насериозно и да кажа: Аз съм страхотна и съм напълно усъвършенствана! Ключовото за мен е изключително много да обичаш работата си и да се отнасяш професионално към своите клиенти, да не работиш на всяка цена всеки един клиент с цел вземане на пари. Преди всичко трябва да обичаш да правиш това нещо, постоянно да се стремиш да се развиваш и в един момент клиентите идват от само себе си. Радвам се, че съм достигнала момент на работа с клиенти, в който те просто идват, нямат абсолютно никакви претенции и всеки ми казва: Каквото ти прецениш! Това наистина е най-хубавото от целия този път, който съм извървяла, пълното доверие от тяхна страна, но за това нещо се иска да се докажеш и най-вече да не се притесняваш да връщаш клиенти, тогава когато техните желания са безумни. Техните желания винаги трябва да минават през призмата на твоята професионална квалификация.
Като цяло в България повечето хора са запознати с процедурата микроблейдинг, микропигментацията в последните години набра популярност, но коя процедура е по-подходяща за младите момичета и коя за жените?
Микроблейдингът за мен лично беше преходът към новото, тоест това беше преходът от татуираните вежди, вид перманентен грим, който беше абсолютна татуировка върху лицето, към нещо по-различно и по-естествено. В момента, в който се появи микроблейдингът, направи абсолютен фурор, защото хората към онзи момент се страхуваха от перманентния грим и те виждаха единствено покъртителни неща по лицата на жените, но нямаше нищо друго насреща, което да може да предложи по-добра алтернатива. Към днешна дата, с ръка на сърцето, мога да кажа, че за мен лично по-щадящата, по-добрата от двете процедури е именно микропигментацията, като тук говорим за процедура направена от професионалист, с достатъчно опит, с достатъчно добра квалификация, с изключително добри пигменти, машини и игли. Това е методът, който лично за мен след няколко години изцяло ще измести микроблейдингът, като никога не си позволявам да работя микроблейдинг върху кожа на млади момичета и върху мазна кожа. Това не съм го правила дори и когато работех само микроблейдинг, защото не мога да си представя да нарежа кожата на едно 20 годишно момиче. За мен тази процедура е подходяща само и единствено за зряла кожа 50+, за жени със суха кожа и рехави косъмчета, като трябва да се изпълни много прецизно и внимателно. Нещото, което хората не знаят, но винаги търсят микроблейдингът, те го търсят като процедура, защото това беше преходът в онези години, е че микроблейдинг можеш да направиш максимум 3 пъти и след това трябва да направиш пълно премахване с лазер, докато при микропигментацията не е така.
Кои са важните неща, на които трябва да обърнат внимание жените, когато решат, че искат да се подложат на такъв тип процедура?
Нещо, на което момичета и жените, които се подлагат на тези процедури, трябва да обърнат внимание е как искат да изглеждат техните вежди, какъв капацитет от косъмчета имат, тоест техните желания трябва да бъдат реалистични, а не просто да гледат снимки на известни рускини или модни икони и да отидат при специалиста и да кажат: Аз искам такива вежди, защото просто техните черти могат да не отговарят на това, което те искат или със сигурност да не приличат на хората, на които искат да им изглеждат веждите. Имаше един период, в който всички искаха веждите на Ким Кардашиян, което беше за мен пълна безумица. Трябва да обърнат внимание при кой специалист отиват, задължително трябва да разгледат неговата работа и задължително трябва да разгледат клипове и заздравели резултати, а не просто добре обработени снимки, по възможност да видят и живи резултати на съответния специалист.
Срещаш ли трудности при работата ти с клиенти, когато те ти покажат снимка и решат, че искат да изглеждат по определен начин, а всъщност това което искат да е крайно неподходящо за тяхното лице?
Тук май отговорих в предишния въпрос и на този въпрос. Да, изпитвала съм такива трудности, идвали са при мен клиенти. които примерно казват: Повтори ми тази вежда или ето направи ми ги по този начин! Слава Богу вече достигнах до етап в моята работа, в който клиентите идват и не мога да ги накарам да ми кажат дали искат веждите им да са по-тънки или по-дебели. Изцяло искат аз да преценя, което много ме радва, защото това ми показва, че те харесват моята работа, моя вкус и моя начин, по който ги работя.
Работиш в бюти индустрията от години, видяла си и позитивите и негативите, но кое те тласна към това да направиш рязък завой към преподавателската дейност?
Винаги съм харесвала да обучавам хората, дори пак ще се върна в ученическите ми години, когато пишех домашните на сестра ми, която е по-малка от мен, помагала съм на моите съученички и най близките ми приятелки. Честно казано не знам кое беше това, което ме тласна да стана треньор, но всъщност дойде един такъв етап, в който започнах да получавам много запитвания във Facebook, тогава това беше по-актуалната платформа от двете социални мрежи, като към момента това е Instagram, и искаха да започна да преподавам, за да може да работят и дори съм преподавала преди да стана официален треньор, но когато правя нещо, държа то да е професионално направено и не ми звучеше добре да обучавам просто ей така, тоест да обучавам от себе си. Няма нищо лошо в това, но за един човек, който иска да тръгне по този път е важно да стои до него доказана академия. Когато получих второто предложение от академията, тъй като аз на първото отказах, тогава вече бях абсолютно сигурна, че искам да тръгна по този път и бях наясно какви ще бъдат позитивите и негативите, защото да преподаваш е едно, докато да работиш добре е нещо коренно различно, така го приемам аз. За мен е важно развитието на моите студенти, когато виждам, че някой не работи, започвам да му пиша какво става, защо не работи и много мои колеги преподаватели ми казват: Ти луда ли си, какво ще си губиш времето, какво те интересува, но мен наистина ме интересува за всеки един студент и аз до този момент помня всеки един студент, не мога да кажа кой в кой месец е бил при мен, но знам всеки един как работи и следя за неговото развитие абсолютно изкъсо.
Колко ти коства да бъдеш международен треньор в S Academy, защото повечето хора виждат само хубавата част от картината, реално не си дават сметка колко труд стои зад нея?
Към момента, в който аз станах треньор в академията, за да бъдеш треньор наистина съм се подготвяла страшно много. Имам 12 мастър класа към този момент, като изобщо не броя останалите си обучения. Сега е много по-лесно да станеш треньор, нещата се комерсиализираха, ако мога така да се изразя, но към онзи момент, за да станеш треньор беше все едно мисия невъзможна. Изискваха да владееш абсолютно всички техники, да си бил задължително на мастър клас на Святослав, сега нещата са много по-улеснени, но на мен ми е коствало страшно много. Докато моите приятелки постоянно се отбелязваха всеки уикенд от морета и почивки в чужбина, било то в Гърция или Турция, аз бях в студиото, като първото ми студио беше една таванска стая и се упражнявах, имам кашони изчертан латекс, да не говорим колко модели съм правила абсолютно безплатно, дори е имало моменти, в които не съм имала пари да си купя игли, защото работех безплатно само и само да тренирам и максимално да се усъвършенствам. Все си намирах някакви грешки и косури и все исках повече и повече, даже към този момент мога да кажа, че съм също толкова критична към себе си както и тогава. Всеки може да стане треньор дори, но малцина са тези, които осъзнават колко е трудно това нещо, как ти нямаш никакво лично време и как във всяка една свободна минута, без значение дали съм на почивка или в отпуска, отварям групите и започвам да отговарям на въпроси и запитвания на студенти. Наистина отговорността е огромна и е важно как ти приемаш себе си, не само в самата професия, но и колко професионално искаш да се отнесеш към всички тези, които те следват, харесват и за тези, които ти се доверяват, защото аз лично самата съм попадала на много некачествени обучения и съм претърпявала огромни разочарования и не съм искала никога да бъда такъв тип треньор.
Като за финал бих искала да кажеш няколко думи на момичетата, които ти се възхищават, без значение дали гледат на теб като на учител или мастър в света на микропигментацията, кои са трите неща, към които трябва винаги да се стремят в живота?
На първо място да бъдат здрави, защото без здравето абсолютно всичко друго няма смисъл, да бъдат максимално професионалисти и да се стремят към постоянно себеразвитие, да не пестят от консумативи, да предлагат най-доброто на своите клиенти и, разбира се, не на последно място да обичат да работят. Когато работят с клиенти, без значение дали той изглежда добре и ще го ползват за портфолио, всеки един клиент трябва да го разглеждат като модел, с който ще се явяват на шампионат, това го казвам и на моите студенти, с такава отдаденост трябва да работят и те своите клиенти.
Снимки: личен архив
