Десислава Дюлгерян: Между Интервютата с Вампири и създаването на романи

Поговорихме с автора на трилогията „Преобразена“ и на еротичния трилър – „Ще пирувам с кръвта ти“. Зад всеки невероятен роман стои удивителна история, а когато тя е разказана от самата нея, четенето си заслужава. Да се запознаем с Десислава Дюлгерян, талантливия писател, чието вдъхновение произтича от филм, да – правилно, филм! Деси ни сподели инфо от кухнята – идеята ѝ възниква след неколкократно гледане на „Интервю с вампир”.

Обичта към фентъзи и фантастиката, комбинирани с дарба, се трансформират в развиваща се история и превръщат писането в неотменима нейна страст.

Романът „Преобразена“ надхвърля две хиляди страници, пуска в магическия свят на главната героиня – Диана Бедровска, и ни пренася във вселена, където стилът и разказът са ключ към изграждане на истинска литературна Кралица, способна да зашемети и най-запалените ценители на литературното изкуство. Какво ни сподели Деси за своите романи, оставаме да прочетете по-долу.

десислава дюлгерян преобразена

Деси, защо първата ти трилогия се казва „ПРЕОБРАЗЕНА“? Ти ли си преобразена, или твоят читател ще бъде след прочита?

Причината да озаглавя трилогията си “Преобразена” е наистина не само една. Първоначалната идея беше подсказка към една от расите в романа – свръххора, генетично променени от извънземни човеци.

Главната героиня Диана Василева далеч не е обикновена, но дългият път на приемането на този факт за нея беше път на катарзиса – оттук по-дълбоката символика, свързана с името “преобразена”. Не е тайна, че аз, като автор и създател на история от близо 2500 страници, извървях доста дълъг път към откриването на своята творческа натура.
Даже бих казала, че това беше маратон, в който невинаги изглеждах победител. Преобразявах се заедно със своите герои и тяхното страдание нерядко се прехвърляше и на мен. Ала пък спечелените битки донякъде бяха и мои! Силно се надявам, че всеки един читател, след прочитане на трилогията, ще се “преобрази”. Най-вече в посока да отстоява мястото си в света. 

Твоите творби са трилъри, които помещават крайности, забрани, катарзиси и брутални сцени. Кога една ЖЕНА решава да пише за отмъщение, убийства, кръв? Трябва ли да има вътрешна подбуда?

Този въпрос е провокативен, но отговорът вероятно ще те изненада. Създаването на сюжета и главната рамка на всеки един роман е свързано с поставяне на граници от страна на автора. Докъде може да стигне едно отмъщение? Доколко жестокост е в състояние да приеме читателят? Твърде много ли е…?

Задавам си тези и още куп подобни въпроси, преди да започна да пиша първата страница на проекта си. За “Преобразена” си поставих условно някои граници. Предимно в любовните отношения и в екшън случките. Тъй като водещ мотив е отмъщението и то е свързано с проливане на немалко кръв, ми се наложи да “омекотя” някои от сцените впоследствие. Съвсем друго беше решението ми за еротичния трилър “Ще пирувам с кръвта ти”.

Още със заглавието хвърлям ръкавицата на предизвикателството към осмелилия се да я чете. Казвам му: “Тук граници няма. Ще премина отвъд всеки твой страх, ще нахлуя във всяка забранена тема. Ще разчупя стереотипите ти.”

Написах романа в ненормално време, в ненормална обстановка, в ненормална кондиция на духа. И тук водещ мотив е отмъщението и то е толкова немислимо на моменти, че… трябва да си наистина готов да продължиш да четеш с вкус на кръв в устата. Вярно е, че обикновено читателите не очакват от жена писател да дръзне да пише така, но аз никога не съм си представяла да създавам истории за кротки, хрисими и идеални хора. Моите герои са различни. И не могат лесно да бъдат сложени в графа “добри” или “лоши”.  Подобни книги има милиарди. Аз харесвам крайностите. 

Десислава Дюлгерян: Между Интервютата с Вампири и създаването на романи - 385840311 219522421137478 2143915167050007814 n 1

Твоята професия няма общо с писането, ти си доста ангажиран и динамичен човек, развиваш собствен бизнес, как намираш време да твориш? Какво ти носи творческият процес?

Добре организираната личност намира време за всичко в тези 24 часа от денонощието! Това е моята мантра. Аз съм свръхактивна и живея винаги на ръба на изтощението, до което понякога се докарвам. Разпределям задачите си до минути. Дано не ти звучи плашещо – знам в 15:15 ч. днес какво ще правя и къде ще се намирам. Понякога дадено събитие се опитва да ме отклони от строго регламентирания график и тогава е моментът, в който показвам тъмната си страна и „зъбки“. Обичам контрола и дисциплината, те не пречат на творчеството ми. Писането е най-прекрасното, което се случва в живота ми! Тогава, когато всички, които обичам, са здрави ; когато денят ми започва с усмивка с любимия до мен човек ; когато получавам прегръдка от децата си… 

Какво е посланието, което искаш да отправиш към света със своите книги?

Нищо привидно не е такова, каквото изглежда. Тъмнината в човешката душа е по-страшна от грубите думи и оръжието в ръката. В крайна сметка любовта НАИСТИНА може да спаси света! А светът не е онова понятие, което си представяме обичайно – огромната, студена, безкрайна Вселена. Светът е всяка душа, облечена в плът и бореща се за съществуване. За да откриеш себе си, понякога трябва да достигнеш дъното и да се надяваш нечия подадена ръка да те измъкне.

Повечето от моите герои са щастливци в това отношение – беше им подадена ръка. В своите книги говоря по теми, които плашат, и по такива, които събуждат по-скоро приятни емоции. Да ги изброя ще ми коства цял ден. 

Десислава Дюлгерян: Между Интервютата с Вампири и създаването на романи - 366963043 187554034334317 2915751499766273287 n

В кой герой се откриваш най-пълнокръвно?

Може би това е Диана Василева. Нейната борбеност някак прилича на моята. Тръгва на амбициозни мисии и успява да стори и невъзможното, за да ги обърне в своя полза. Бори се срещу авторитети и статуквото с такъв плам, сякаш им е равнопоставена. Винаги води дълъг диалог с вътрешното си Аз. Не предава лесно хората, на които държи истински, но понякога е груба и недодялана в отношенията си. 

Новият ти роман, „Ще пирувам с кръвта ти“, е еротичен трилър и ти сама определяш жанра като сложен. Избираш трудното или то избира теб? 

Винаги аз избирам трудното! Не харесвам лесно спечелени битки. Идват ми твърде блудкави за вкуса. Както играя един тенис мач – настървено, дебнещо, силово, така и действам в писането и бизнеса. Искам предизвикателство и битка. Проявата на малодушие и страх ме отблъскват в ежедневието и в създаването на светове. Еротичният трилър е най-редкият жанр в литературата и привкуса, който му придадох допълнително, го прави истински рядък елемент сред милиардите написани книги. Героите, антиутопичният свят през 2096 г., насилието в секса, дрогата, генното модифициране, войната, психичните заболявания, еднополовите връзки – наличието на тези и още толкова засегнати теми в романа ме накараха да потъна в дълго опознаване на човешкото съзнание и подсъзнание и да прекарам часове в проучвания. Факт, който показва, че не беше толкова лесно да напиша “Ще пирувам с кръвта ти”, колкото изглежда отстрани.

Имаше моменти на колебание дали мога да издам романа, но не съжалявам за финалното си решение. 

Десислава Дюлгерян: Между Интервютата с Вампири и създаването на романи - sthe piruvam s kravta

Вярваш ли, че любовта ще спаси света? А може би катарзисът и болката ще ни преродят?

Целият ни живот е свързан с болката. Неслучайно тя присъства под всякаква форма в романите ми. Само си помисли, ако го няма болковия синдром, в чисто физически аспект, какво би се случило на човечеството като цяло? Няма да преживеем дълго. Болката е неизменна за съществуването ни, изначална отправна точка за развитие на всяко живо същество.  

Болката и страданието са ни присъщи. Ние страдаме, когато губим милион от оборота на фирмата си, когато ни прередят на опашка в магазина за хранителни стоки, когато отиваме сами на почивка за уикенда, когато правим усмихнато селфи, защото лъжем че сме щастливи…

Страдаме и когато сме влюбени, когато нямаме кого да обичаме, когато имаме кого да обичаме, когато си представяме, че имаме кого да обичаме. Сложно е.

Винаги намираме причина за болка и страдание. Защото така оценяваме миговете на истинско щастие, на споделеност и извоюван успех. Ние чакаме да загубим нещо, за да го оценим. Прераждаме се в загубата и самотата. После разбираме кое е важно, а именно ЛЮБОВТА. Нейната стихийна природа е онова, за което се борим всеки ден. И моите романи го доказват. 

Алекс Евтимов
Алекс Евтимов
Като цяло съм работохолик, стремящ се да се усмихва постоянно, но невинаги ми се получава. Обичам приятелите си, природата и да се случват интересни неща. Наистина обичам работата си и от близо 10 години дълбая в дебрите на рекламата, уеб дизайна, социалното присъствие (понякога отсъствие) и други сложни думи за запомняне.

Коментари

Твоят коментар

Моля, въведи коментар!
Моля, въведи името си тук

Подобни статии

Advertismentзапази онлайн час

Последвайте ни

196 Последователи
Последвай

АБОНИРАЙ СЕ ЗА НАЙ-КРАСИВОТО ДИРЕКТНО В ПОЩАТА ТИ!