Десислава Дюлгерян е автор на трилогията „Преобразена“ и на еротичния трилър – „Ще пирувам с кръвта ти“. Зад всеки невероятен роман стои удивителна история, а когато тя е разказвана от самата нея, впечатленията стават още по-заслужени за четене. Да се запознаем с Десислава Дюлгерян, талантливия писател, чието вдъхновение за писане произтича от филм, да – правилно, филм! Деси ни разказва за идеята зад своя роман, която възниква след неколкократното гледане на „Интервю с вампир”.
Виждаме как обичта към фентъзи и фантастиката, комбинирани с таланта ѝ, се трансформират в развиваща се история и превръщат писането в неотменимата ѝ страст.
Нейният роман „Преобразена“, надхвърлящ две хиляди страници, събира читателите си в магическия свят на главната героиня – Диана Бедровска, и ни пренася във вселена, където стилът и историята са ключът към изграждането на истинска литературна Кралица, способна да зашемети и най-запалените ценители на литературното изкуство. Какво ни сподели Деси за нейните романи, оставаме да прочетете по-долу.
Деси, защо първата ти трилогия се казва „ПРЕОБРАЗЕНА“? Ти ли си преобразена? Или твоят читател ще бъде след прочитането ѝ?
Причината да озаглавя трилогията си “Преобразена” е наистина не само една. Първоначалната идея беше, че бива подсказка към една от расите в романа – свръххора, генетично променени от извънземни човеци.
Главната героиня Диана Василева далеч не е обикновена, но дългият път на приемането на този факт за нея беше път на катарзиса – оттук по-дълбоката символика, свързана с името “преобразена”. Не е тайна, че аз, като автор и създател на историята от близо 2500 страници, извървях доста дълъг път към откриването на своята творческа натура.
Даже бих казала, че това беше маратон, в който невинаги изглеждах победител. Преобразявах се заедно със своите герои и тяхното страдание нерядко се прехвърляше и на мен. Но пък спечелените битки донякъде бяха и мои! Силно се надявам, че всеки един мой читател след прочитането на трилогията ще се “преобрази”. Най-вече в посока да отстоява мястото си в света.
Твоите творби са трилъри, които съдържат в себе си крайности, забрани, изключителни катарзиси и брутални сцени. Кога една ЖЕНА решава да пише за отмъщение, убийства, кръв? Трябва ли да има някаква вътрешна провокация/подбуда?
Този въпрос е провокативен, но отговорът вероятно ще те изненада. Създаването на сюжета и главната рамка на всеки един роман е свързано с поставяне на граници от страна на автора. Докъде може да стигне едно отмъщение? Доколко жестокост е в състояние да приеме читателят? Твърде много ли е…?
Задавам си тези и още куп подобни въпроси, преди да започна да пиша първата страница на проекта си. За “Преобразена” си поставих условно някои граници. Предимно в любовните отношения и екшън сцените. Тъй като водещ мотив е отмъщението и то е свързано с проливане на немалко кръв, ми се наложи да “омекотя” някои от сцените впоследствие. Съвсем друго беше решението ми за еротичния трилър “Ще пирувам с кръвта ти”.
Още със заглавието хвърлям ръкавицата на предизвикателството към осмелилия се да я чете. Казвам му: “Тук граници няма. Ще премина отвъд всеки твой страх, ще нахлуя във всяка забранена тема. Ще разчупя стереотипите ти.”
Написах романа в ненормално време, в ненормална обстановка, в ненормална кондиция на духа. И тук водещ мотив е отмъщението и то е толкова немислимо на моменти, че… трябва да си наистина готов да продължиш да четеш с вкус на кръв в устата. Вярно е, че обикновено читателите не очакват от жена писател да дръзне да пише така, но аз никога не съм си представяла да създавам истории за кротки, хрисими и идеални хора. Моите герои са различни. И не могат лесно да бъдат сложени в графа “добри” или “лоши”. Подобни книги има милиарди. Аз харесвам крайностите.
Твоята професия няма общо с писането, ти си доста ангажиран и динамичен човек, развиваш собствен бизнес, как намираш време да твориш? И какво ти носи творчеството?
Добре организираният човек намира време за всичко в тези 24 часа от денонощието! Това е моята мантра. Аз съм свръхактивна и живея винаги на ръба на изтощението, до което понякога се докарвам. Разпределям задачите си до минути. Дано не ти звучи плашещо! Знам в 15:15 ч. днес какво ще правя и къде ще се намирам. Понякога събитие се опитва да ме отклони от строго регламентирания ми график и тогава е моментът, в който показвам тъмната си страна и „зъбки“. Обичам контрола и дисциплината. Те не пречат на творчеството ми. Писането е най-прекрасното, което се случва в живота ми! Тогава, когато всички, които обичам, са здрави, когато денят ми започва с усмивка с любимия до мен човек, когато получавам прегръдка от децата си…
Кое е посланието, което искаш да отправиш към света със своите книги?
Нищо привидно не е такова, каквото изглежда. Тъмнината в човешката душа е по-страшна от грубите думи и оръжието в ръката. В крайна сметка, любовта НАИСТИНА може да спаси света. А светът не е онова понятие, което си представяме обичайно – огромната, студена, безкрайна Вселена. Светът е всяка душа, облечена в плът и бореща се за съществуване. За да откриеш себе си, понякога трябва да достигнеш дъното и да се надяваш нечия подадена ръка да те измъкне.
Повечето от моите герои са щастливци в това отношение – беше им подадена ръка. В своите книги говоря по теми, които плашат, и по такива, които събуждат по-скоро приятни емоции. Да ги изброя ще ми коства цял ден.
Кой е героят от твоите творби, в който откриваш най-много себе си?
Може би това е Диана Василева. Нейната борбеност някак прилича на моята. Тръгва на невъзможни мисии и успява да стори и невъзможното, за да ги обърне в своя полза. Бори се срещу авторитети и статуквото с такъв плам, сякаш им е равнопоставена. Винаги води дълъг диалог с вътрешното си Аз. Не предава лесно хората, на които държи истински, но понякога е груба и недодялана в отношенията си.
Новият ти роман „Ще пирувам с кръвта ти“ е еротичен трилър. Ти сама си казвала, че това е едно от най-сложните неща за писане, като цяло за един автор. Ти ли избираш трудното, или то теб?
Винаги аз избирам трудното! Не харесвам лесно спечелени битки. Идват ми твърде блудкави за вкуса. Както играя един тенис мач – настървено, дебнещо, силово, така и действам в писането и бизнеса. Искам предизвикателство и битка. Проявата на малодушие и страх ме отблъскват в ежедневието и в създаването на светове. Еротичният трилър е най-редкият жанр в литературата и привкуса, който му придадох допълнително, го прави истински рядък елемент сред милиардите написани книги. Героите, антиутопичният свят през 2096 г., насилието в секса, дрогата, генното модифициране, войната, психичните заболявания, еднополовите връзки – наличието на тези и още толкова засегнати теми в романа ме накараха да потъна в дълго опознаване на човешкото съзнание и подсъзнание и да прекарам часове в проучвания. Факт, който говори, че не беше толкова лесно да напиша “Ще пирувам с кръвта”, колкото изглежда отстрани.
Имаше моменти на колебание дали “мога” да издам романа, но не съжалявам за финалното си решение.
Мислиш ли, че любовта ще спаси света? Или по-скоро катарзисът и болката ще ни преродят? Кое послание от твоите книги се припокрива с живота ТУК и СЕГА?
Целият ни живот е свързан с болката. Неслучайно тя присъства под всякаква форма в романите ми. Само си помисли, ако го няма болковия синдром, в чисто физически аспект, какво би се случило на човечеството като цяло? Няма да преживеем дълго. Болката е неизменна за съществуването ни, изначална отправна точка за развитие на всяко живо същество.
Болката и страданието са ни присъщи. Ние страдаме, когато губим милион от оборота на фирмата си, когато ни прередят на опашка в магазина за хранителни стоки, когато отиваме сами на почивка за уикенда, когато правим усмихнато селфи, защото лъжем че сме щастливи…
Страдаме и когато сме влюбени, когато нямаме кого да обичаме, когато имаме кого да обичаме, когато си представяме, че имаме кого да обичаме. Сложно е.
Винаги намираме причина за болка и страдание. Защото така оценяваме миговете на истинско щастие, на споделеност и извоюван успех. Ние чакаме да загубим нещо, за да го оценим. Прераждаме се в загубата и самотата. После разбираме кое е важно, а именно ЛЮБОВТА. Нейната стихийна природа е онова, за което се борим всеки ден. И моите романи го доказват.
