Александра Алгафари – за здраво изразените емоции и житейската красота

Александра Алгафари е нежна и слънчева личност, чиято фамилия предизвиква различни съпоставки и възгласи. Също и притежател на качества, доловими дори за сетивно неук човек. Тя е Неорайхиански аналитичен психотерапевт, йога ентусиаст, водолаз и ездач, има нюх за изкуство и уверено бих я нарекла философ по душа. Единственото сравнение, което ще си позволя да направя, е, че е сладкодумен професионалист досущ като майка си – Мадлен Алгафари.

Още преди години бях впечатлена, щом попаднах на публичните ѝ изяви, казвайки си – ето това е класен психолог! Терапията се съпътства с overprotective отношение, ако се извършва правилно, споделя Джордан Питърсън. Според мен, пространството, което „довереникът“ осигурява, е добре да бъде топло и уютно. Точно като нея.

Освен чаровна, Александра носи дъх на лято и прилича на свежа спирка за нуждаещите се от образована грижа. Повече за дейността, живота и интересите ѝ ще научите след секунди. Пригответе си чаша следобедно кафе и обогатете тази снежна събота. Приятно четене – стойностно и интересно е добра комбинация!

Александра Алгафари - за здраво изразените емоции и житейската красота - thumbnail 1

Коя е любимата ти част от професията и от процеса на работа? Ако трябва да избереш едно нейно разклонение, кое би било то?

Усещането за дълбоко свързване с другия. Това да съм допусната толкова близо до най-интимните кътчета на нечия история и нечия душа е истинска благословия. И е изумително колко жива мога да се чувствам, когато съм проводник за нечие чуждо преживяване.

Какво представлява JAYA Tribe? Разкажи ни малко повече.

JAYA Tribe е нещо ново за България, което досега не е правено. Това е платформа за личностно развитие с множество видеа с теоретична информация, но и с преживелищни опити, които се доближават максимално до това, което се случва в терапевтичния кабинет. JAYA включва и онлайн групови терапевтични срещи, в които работим върху себе си и преживяваме заедно. JAYA е и племе – общност от сродни души, защото пътят на себеразвитието понякога може да е самотен. Тук се срещаме единомислещи и единочувстващи хора, които се подкрепят един друг и вървят заедно по него.

Децата си мечтаят да станат принцеси, балерини и актриси. Каква беше твоята слабост като малка?

Исках да стана астронавт или астроном. Винаги съм гледала нагоре към небето и съм си представяла всевъзможните красоти на Вселената. Е, сега пак това работя, но гледам към вътрешните вселени и търся съкровищата там.

Вероятно се гордееш с родителите си, но омръзнало ли ти е да те питат дали си наследила Неорайхианската терапия? За богатия език и комуникационните умения, е сигурно, че си.

Разбира се, че се гордея. Безкрайно благодарна съм да имам шанса да съм се родила в точно това семейство с точно тези родители. Напълно осъзнавам и привилегиите, които това ми е донесло. Но нещо, за което хората по-рядко си дават сметка, е и бремето, с което идва тази възможност. Към мен винаги е имало по-високи очаквания как би трябвало да се справям или най-малкото очакването да бъда като майка си – все очаквания от външни хора, а не от семейството. Ние с нея много си приличаме (по гласовете например), но и сме страшно различни като стил на работа.

Питаш ме дали ми е омръзнало – омръзнало ми е сравнението. Независимо дали е за това колко си приличаме или колко се различаваме. Ала съм наясно, че без това трудно ще мине и го приемам.

Нещото, обаче, което може да ме вбеси, е когато някой ми се обади да ме покани за дадено участие в събитие и каже, че звъни на мен, защото майка ми нямала възможност или знае колко заета е тя. Мили хора, не си продавате събитието много добре по този начин. Поинтересувайте се от нещата, които аз правя и се обадете, за да ме поканите заради това.

Онзи ден четох за видовете терапия, за да опресня знания, и открих, че са наистина много. Психотелесната такава ни помага да се вслушваме и в най-земните знаци, вместо да отдавате почит само на ума. Чувстваш ли се дзен и овладяла себе си в личното време?

В психотелесната терапия не се стремим толкова да овладеем себе си или да станем дзен, а по-скоро да се научим да чуваме себе си и да танцуваме този танц без насилие. За много хора да овладеят себе си означава да не изпитват гняв или страх, което би означавало да не са човеци. В нашата школа се учим по-скоро какво да правим, когато дойдат тези емоции, как се изразяват по здрав начин и как да се приемем с всичките си особености.

Ако някой ти каже, че е овладян през цялото време, най-вероятно се опитва да ти пробута нещо – я образа си, я книгата си, я нещо друго. Разбира се, че не съм винаги дзен. Има моменти, в които имам чувството, че изтървам нишката, но онова, на което съм се научила, е как по-спокойно и по-умело да я намирам отново, без да се съдя за моментите, в които се подхлъзвам.

Александра Алгафари - за здраво изразените емоции и житейската красота - thumbnail 1 1

Като заговорихме за лично време, имаш ли хоби? Нужно ли е човек да се развива и докато почива, при положение, че цялата му работа се концентрира върху Развитие?

То, развитието, няма почивен ден, но зависи какво влагаш в смисъла на думата. Аз се старая да се развивам в нищоправенето например и там ми е бая трудно. Гледам да се развивам, като готвя по-редовно. Развивам се и като си лягам по-навреме.

А като питаш и за хобита – аз съм йога ентусиаст, водолаз и ездач, независимо, че някои от заниманията не са толкова чести, колкото ми се иска.

Не може да пропуснем класическата тема емпати-нарцисисти? Не ти ли се струва, че тези понятия се слагат лековато и се тълкуват твърде полюсно?

Напълно съм съгласна. В психотерапията, поне в неорайхианската, не се работи с диагнози и подобни етикети, още повече когато се говори за крайности на спектри. Емпат и нарцис са точно това – двете крайности на един спектър, но извадени от контекст, стават абсолютно безплътни, повърхностни думи. И страшното е, че напоследък се използват за оневиняването на едни групи хора и за очернянето на други. Което само по себе си е незряло мислене – черно-бяло, едните са добри, а другите – лоши.

Някои от най-злонамерените хора, които съм срещала, биха определили себе си като емпати и някои от най-уплашените и наранените биха били сложени в категорията нарциси.

Преди всичко ние всички сме човеци, имащи нужда от любов. За да не навлизаме прекалено дълбоко в темата – „емпатите“ имат нужда да спрат да са разграден двор и да се научат да поставят граници, „нарцисите“ имат нужда да разберат, че да се доверят не е равно на смърт и истинската близост не e толкова страшна.

Кое е по-трудно за изцеряване в ретроспекцията на възрастния – т.нар. bullying или токсична семейна среда?

Бих казала, че токсичната семейна среда е по-дълбоката травма, до която има нужда да се достигне. И казвайки токсична, в случая имам предвид липсата на научаване как да се браним и как да не допускаме да ни тормозят. Защото тормозът, насочен към нас, е следствие на невъзможността да пазим сами себе си. А тормозът, насочен към другите, е същата тази невъзможност да се защитим в семейството, насочена като насилие навън, някъде, където е по-безопасно да бъде изразена. Няма насилници – има жертви на други жертви.

Александра Алгафари - за здраво изразените емоции и житейската красота - FB IMG 1702600907681 2

Какво те вдъхновява да бъдеш толкова лъчезарна? Дай кратка рецепта за щастие.

Първо и най-обективно, това, че имам какво да ям, покрив над главата си и близките ми са здрави. Казвам го с мисълта за всички онези хора, на които това им е отнето вследствие на зверските конфликти, случващи се по света, или хората, които се борят ежедневно за оцеляването си.

Благодарността за това, че мога всеки ден да се събуждам в един свят, в който има толкова красота. Обръщам внимание на малките неща – някое листенце, красив фриз на стара сграда, аромат на току-що приготвена храна, смях в далечината.

Романтизирането на трудностите. Искрено вярвам, че всяко нещо, което ни се случва, има дълбок смисъл и носи ценни уроци. Душата ми пее, когато виждам и силата на хората, с които работя, да минават през своите собствени адове. Прекланям се пред човешката устойчивост.

И знанието, че утре може да ме бутне трамвай. Затова сребърните прибори и кристалните чаши се изполват всеки ден. Хубавите дрехи и парфюми се носят, когато ми е кеф. Всеки ден е празник просто защото го има.

Това не е лексикон, но ми е интересно кой е любимият ти жанр музика, също и литература. Имаш ли си топ 3?

Топ 3 на жанровете или на артистите и произведенията? Дай да видим… Краят на годината е и Spotify ми каза поне за музиката – слушам най-много поп и кънтри, като най-слушани са Тейлър Суифт (аз съм Swifty for life), Джейсън Мраз и Хозиер. Относно книгите – или чета професионална литература, или young adult фентъзи и няма много друго помежду им май. Най-любимите ми са „Пророкът“ на Халил Джубран, „Живот в скалите“ на Мария Лалева и „Сидхарта“ на Херман Хесе, които пък нямат общо с тези жанрове.

Ако за един ден ти връчат магическа пръчка, с която да оправиш социалния ред, кое е първото нещо, което би направила?

Да премахна възприятието за другост. Няма други хора. Има човечество. Аз съм ти и ти си аз.

Би ли се описала с три думи, дори хората да сме недефинирани океани?

Креативен, любвеобилен приключенец.

Море или планина?

Планина.

Какъв психологически съвет би дала на подрастващите, ако трябва да им кажеш нещо кратко?

След време ще видиш защо е имало смисъл. Имаш право да се защитиш. Любовта лекува.

Можем ли да си останем деца, без да бъдем инфантилни?

Абсолютно. Само ако първо сме се погрижили за вътрешните си деца, за да не поемат те юздите, а да може осъзнатият възрастен да води парада. Децата имат нужда от граници, за да се движат свободно в тях и да са спокойни, че са в безопасност.

Александра Алгафари - за здраво изразените емоции и житейската красота - thumbnail 2

Има ли панацея?

Любовта.

Коментари

Твоят коментар

Моля, въведи коментар!
Моля, въведи името си тук

Подобни статии

Advertismentзапази онлайн час

Последвайте ни

202 Последователи
Последвай

АБОНИРАЙ СЕ ЗА НАЙ-КРАСИВОТО ДИРЕКТНО В ПОЩАТА ТИ!