Празникът на Народните будители е утре и обикновено на 1 ноември всяка година си спомняме за онези бележити българи, които са оставили трайна следа върху нашата национална духовност и просвещение. Думите на патриарха на българската литература – Иван Вазов “Не се гаси туй, що не гасне”, може би най-силно изразяват силата на духовността, която определено е несломима.
Днес, будители са всички онези хора, които носят в себе силата на духовността, знанието и просвещението. Хора, които вярват, че чрез знание и образование, настъпва и духовното спасение. Нека ви представим 7 книги на съвременни български автори, които крият точно това в себе си – оставят силно послание между редовете, а ние определено можем да ги наречем будители на нашето време.
1. „Глина“, Виктория Бешлийска
„Глина“ е книга за любовта като наказание и съзидание. Глина е книга за ревността като едно от най-големите проклятия, които могат да съществуват. Тя разказва историята на един майстор на глина, който, освен че борави и моделира с този материал, вае и своята собствена съдба. Тази книга на Виктория Бешлийска ни дава един важен и много ценен урок – “най-трудно заздравява душата на онзи, който сам не си прощава”.
2. „Пасиансът на архангелите“, Мария Лалева
След успеха на първия си роман “Живот в скалите” и всички въпроси, които са поставени в него за смисъла на живота и пътя, който човек трябва да извърви, авторът Мария Лалева, продължава да ни провокира със своя следващ роман – “Пасиансът на архангелите“. Това е книга, която представлява една своеобразна игра на карти, където смъртта и прошката се срещат лице в лице. Пасиансът е игра на търпение, а ключът е смирението. Именно и това е посланието, което в случая е много силно.
3. „Absolvo te“, Георги Бърдаров
Романът на Георги Бърдаров „Absolvo te“ задава онези малки, но изключително важни въпроси за това какво е доброто и какво злото и дали във всеки един от нас не се крие по едно добро и едно лошо същество. Тази прочувствена история в романа, ни отвежда до най-мрачните подземия на човешката душа и ни учи, че всеки си има своята истина, а най- важното нещо е прошката, за да можем да продължим напред. „Absolvo te“ е книга за опрощението, а в превод заглавието означава “опрощавам греховете ти”.
4. „Мравки и богове“, Стефан Цанев
Това е един роман, който със сигурност би оглавил много и най-различни класации. През драмата на едно малко градче, Стефан Цанев ни разказва за драмата на цял един народ през 20 век и ни напомня истината, че това, което един народ може сам да си направи, никоя външна сила не би могла да стори. Това е книга, която може да препрочитаме и всеки път да намираме по нещо ново за себе си.
5. „Хавра“, Захари Карабашлиев
Една завладяваща книга, в която се преплитат две сюжетни линии. Едновременно любовна история и в същото време драматичен трилър, „Хавра“ е разказ за свободата – и личната и националната. Има и исторически препратки към реално съществуваща личност от българската история, а въпросът, който задава романът е истината до свобода или до смърт води.
6.“ Времеубежище“, Георги Господинов
Едва ли има нужда от представяне, но Георги Господинов и неговият роман “Времеубежище” са силно доказателство за това какво огромно значение за нас е паметта. Това е една книга, която разказва за времето между днес, вчера и утре. Тя ни задава въпроси като това какво правим, когато разберем, че света около нас се е променил, влизаме ли в убежището на миналото, и как излизаме от там. Георги Господинов е разказвач, който умее да провокира, а The New Yorker постави “Времеубежище” сред най-добрите книги на годината.
7. „Заветът“, Добри Божилов
“Заветът” на Добри Божилов е книга, която акцентира върху катарзиса на човешката душа и прошката като най-висшето човешко проявление. Това е един философски разказ за това колко трънлив може да е пътят към свободата.
